Това е само предварителна информация. Всяко неправилно цитиране или друго използване на данните, би объркало потребителя.
Източник ndc.geophys.bas.bg

Първите писмени сведения за земетресенията на територията на страната се отнасят към I век пр.н.е. Според сведенията на древните автори Страбон, Помпоний Мела и Плиний трусът е разкъсал Чиракманското плато и е погребал в Черно море античния град Бизоне (Каварна).
Първото документирано силно земетресение в София е от 4 април 1818 г. Според сведенията, представени в „Земетресения в България през ХIХ век”, „…насред Баня баши (при турската баня) извряла жежка вода”.
През 1904 г. в Югозападна България (в района на с. Крупник и с. Кресна) е усетено земетресение с магнитут 7,8.
Това е най-силното известно земетресения в България и едно от най-силните плитки земетресение в Европа. Предшествано е от по-слаб трус. Силно засегнати са Крупник, Брежани, Симитли, Кресна и много други селища.
Според очевидци в София са наблюдавани вълни по земната повърхност. Повърхностните разкъсвания, причинени от земетресението през 1904 г., са все още видими в Кресненското дефиле.
През XX век най-силното земетресение, реализирано в непосредствена близост до София, е от 18.10.1917 г. с магнитуд 5,2. То е нанесло значителни повреди върху сградите в града – от съборени стени и комини до пукнатини в зидарията и мазилката.
През 1928 г., по долината на р. Марица, се реализира поредица от три разрушителни земетресения. Най-силно е второто – с магнитуд 7. Земетресенията предизвикват значителни разрушения в Пловдив, Чирпан и Първомай. Напълно разрушени са 74 000 сгради, загиват около 150 човека и над 1000 са ранени.
В резултат от земетресенията се образуват две повърхностни пукнатини, всяка с дължина от няколко десетки километра.
С тези земетресения се свързва и началото на застраховането от земетресения у нас.
Територията на страната е силно засегната от земетресението от 04.03.1977 г. в района на Вранча (Румъния). На територията на България размерите на последствията са: 8470 частично до напълно разрушени сгради. Загиват 125 чкаове.
Сеизмично осигуряване на сградите и
съоръженията в България
От 1957 г. е първият действащ Правилник за проектиране и строеж на сгради и инженерни съоръжения в сеизмичните райони, основан на сеизмостатистическа карта на райониране, отразяваща наблюдаваните интензивности (степени) от документираните дотогава земетресения.
В периода 1961 – 1964 г. картата е преоценена, като са занижени площите на зоните от VII, VIII и IX степен. През 1977 г. след земетресението във Вранча са добавени нови площи от VII и VIII степен в придунавската част на Северна България.
Източник vestnikstroitel.bg
Ето и целия списък на най-големите земетресения, който предоставиха сеизмолозите от Българската академия на науките:
1818, 1858 г., София – През 1818 и 1858 г. има две земетресения в района на София, които са с магнитуд от около 6.5 по Рихтер.
1901 г., Шабла – През 1901 г. в района на Шабла е регистрирано земетресение от 7.2 по скалата на Рихтер.
1904 г., Благоевград – През 1904 г. има две земетресения през 20 минути в района на Благоевград, които са с магнитуд от 7.8 и 7 по скалата на Рихтер.
1913 г., Горна Оряховица – През 1913 г. в района на Горна Оряховица е регистриран трус от 7 по скалата на Рихтер.
Разрушенията в църквата „Св. Богородица”
1917 г., София – През 1917 г. в района на София има земетресение от 5.1 по скалата на Рихтер. На улица „Алабин“ в центъра на града са срутени няколко сгради.
1928 г., Чирпан и Поповица – През 1928 г. има две земетресения в Пловдивско – до Чирпан и Поповица, които са с магнитуд съответно от 6.8 и 7 по скалата на Рихтер.
Дядо Милуш още пази лотарийния билет от 1928 г.
Снимка: Атанас Кънев
1977 г., Вранча и Свищов – На 4 март 1977 г. е земетресението в района на планината Вранча, което е с магнитуд от 7.4 по скалата на Рихтер. То довежда до сериозни щети в Свищов, който се намира на около 170 км. Има срутени сгради и над 100 загинали.
1986 г., Стражица – На 7 декември 1986 г. в района на Стражица е регистрирано земетресение с магнитуд от около 5.7 по скалата на Рихтер. Има загинали и ранени, а 80% от жилищата остават необитаеми.
2012 г., Перник – На 22 май 2012 г. е регистрирано земетресение с епицентър на около 6 км от Перник и 25 км от София, с магнитуд от около 5.7 до 5.9 по Рихтер, според различни изчисления./БЛИЦ
1977 г., Вранча и Свищов – На 4 март 1977 г. е земетресението в района на планината Вранча, което е с магнитуд от 7.4 по скалата на Рихтер. То довежда до сериозни щети в Свищов, който се намира на около 170 км. Има срутени сгради и над 100 загинали.
1986 г., Стражица – На 7 декември 1986 г. в района на Стражица е регистрирано земетресение с магнитуд от около 5.7 по скалата на Рихтер. Има загинали и ранени, а 80% от жилищата остават необитаеми.
2012 г., Перник – На 22 май 2012 г. е регистрирано земетресение с епицентър на около 6 км от Перник и 25 км от София, с магнитуд от около 5.7 до 5.9 по Рихтер, според различни изчисления./БЛИЦ