Земетересението (земетръс) е явление, породено от внезапното и бързо разместване на част от земната кора.
Съпроводено е с появата на сеизмични вълни, пораждащи трептения в земните пластове и повърхност. Настъпва като следствие от натрупване на напрежение и деформации в земната кора. Областта на разрушенията се нарича огнище на земетресението.
Началната точка, намираща се под земята в огнището, се нарича хипоцентър.
Проекцията на хипоцентъра на земната повърхност се нарича епицентър.
Земетресенията се изучават от сеизмологията.
По своя произход земетресенията се делят на тектонски и вулканични.
По своя произход земетресенията се делят на тектонски и вулканични.
По дълбочина на хипоцентъра се делят на плитки (до 100 km), междинни (100–300 km) и дълбоки земетресения (300–700 km).
Най-разрушителни са плитките тектонски земетресения.
