TSUNAMI

АНИМАЦИЯ

Цунами (от японски 津波 или 津浪, пристанищна вълна) е природно явление, представляващо поредица необичайно високи и разрушителни вълни, възникващи при масивно разместване на водите на езеро, море или океан. Повече от 80% от всички цунами се случват по крайбрежията на Тихия океан, но те са възможни и в други големи водни басейни, включително и в езера. Тези вълни са обичайно явление за Япония. Предвид огромната разрушителна сила и големина на вълната и огромното количество енергия, едно цунами може да нанесе огромни поражения на крайбрежните райони. Причините за възникването могат да бъдат земетресения, земни свличания, 
вулканични изригвания или сблъсък с космически обекти.

Вълните, породени от цунамито, започват да нарастват на височина, когато наближат брега. Дължината им достига няколкостотин километра, а височината им обикновено е до 15 m, но макар и рядко може да достигне до над 30 m, а скоростта на разпространение варира между 400 до 800 km/h. 

Вълните заливат първо ниските крайбрежни участъци, като причиняват сериозни разрушения и се оттеглят навътре във водния басейн, като дъното се оголва на значителни разстояния от брега. Заливането и оттеглянето се повтарят, докато вълните затихнат.

Още в древна Гърция цунами се свързва с подводните земетресения, но механизмът на образуването им не е ясен до 20-ти век.

Наменование
Терминът „цунами“ идва от японската дума 津波, съставена от двете канджи 津 („цу“ - пристанище) и 波 („нами“ - вълна).

Цунами понякога се наричат и приливни вълни, но през последните години този термин се използва все по-рядко, особено в научната литература, тъй като, макар външно да напомнят извънредно висок прилив, механизмът на тяхното възникване няма нищо общо с приливите.

История
Тукидид е първият споменал за цунами, макар и да не ползва точно тази дума. Той описва такова в своята книга "История на Пелопонеската война", породено от земетресение, през 426 пр. н.е.

Известни цунамита:

• В България през 543 г. във Варненския залив е имало цунамна вълна с вероятна амплитуда около 5 m.
• Япония през 1933 г. от земетресение се образува цунами с височина 28,7 m.
• През 1956 г. при земетресение в Егейско море са наблюдавани цунами с височина до 20 m.
• На 26 декември 2004 г. разрушително цунами в Индийския океан отне живота на стотици хиляди хора в 11 държави.
• 11 март 2011 г. разрушително цунами в Тихия океан и източното крайбрежие на Япония.

Характеристики

При достигане на по-плитки води вълната се забавя, а нейната амплитуда (височина) се увеличава.

Навлизайки в плитководието, вълната намалява своята скорост и ширина растейки на височина.

Анимирана схема, показваща началното „оттегляне“ на повърхностната вода

Цунами предизвикват разрушения по два основни начина - чрез ударната сила на водната стена, движеща се с висока скорост, и при оттеглянето от сушата на огромни количества вода, завличащи със себе си всичко, което срещнат по пътя си.

Докато обикновените ветрови вълни имат дължина (разстоянието между гребените) около 100 m и височина към 2 m, в дълбоките океански вълни цунами имат дължина около 200 km. 

Такава вълна се придвижва със скорост, значително по-голяма от 800 km/h, но поради огромната дължина на вълната осцилацията във всяка отделна точка се проявява в цикъл с дължина 20-30 минути, а амплитудата може да бъде и само около 1 m. 

По тази причина цунами трудно се забелязват в открито море. Оттук идва и японското име на цунами, „пристанищна вълна“ - понякога рибари плават в морето, без да срещнат нищо необичайно, а при завръщането си в пристанището заварват селото си опустошено от огромна вълна.

Когато цунами се доближи към брега и водите станат плитки, вълната се свива и нейната скорост пада под 80 km/h. Дължината ѝ намалява до по-малко от 20 km, а амплитудата нараства силно. 

Тъй като вълната все още има същия много дълъг период, може да ѝ отнеме минути, преди да достигне пълната си височина. С изключение на най-големите цунами, приближаващата вълна не се разбива, а наподобява външно бързо придвижващ се прилив...OP+